"О, велика и ужасна гледка днес се вижда! Тоз, що извор на живота е, смърт прие, като всички искаше да оживи!" (из Опело Христово).
Всяка година на вечерното богослужение на Велики петък в храмовете на светата Православна църква се отслужва последованието на Опело Христово. Събрани около светата Плащаница, символизираща положеното в гроба и покрито с погребални завивки тяло на нашия Господ Иисус Христос, вярващите отправят своите молитви към животочната Лоза, източила нам вино за спасение.
В този най-тъжен в историята на човечеството ден, когато творението вдигна ръка срещу своя Творец, с благословението на Пловдивския митрополит Николай последованието в катедралата на гр. Пазарджик беше отслужено от Константийския епископ Яков – викарий на Пловдивския митрополит и архиерейски наместник на Пазарджик. С него съслужиха прот. Боян Кочев, енорийският свещеник от катедралата свещ. Спас Дичев и дякон Николай Ангелчов.
В отредения момент след изпяването на канона всички се събраха около плащаницата с изобразеното мъртво тяло на нашия Господ Иисус Христос, за да благодарят за Неговата жертва и да въздадат слава на Христовите страдания и кръстна смърт, с които Той победи смъртта. Съгласно решение на Светия Синод тази година бе нарушена благочестивата традиция за поклонение и целувание на светата Плащаница, поради което вярващите й отдаваха почит с поясен поклон. Въпреки това сърцата на всички се изпълниха с умиление и печал от затрогващите стихове на Опелото, но едновременно с това и с предпасхалната радост от Христовото Възкресение.
След Великото славословие свещениците понесоха светата Плащаница с литийно шествие около храма. Печалният звън на църковните камбани и умилителното пеене съпровождаха траурната процесия, символизираща някогашното пренасяне и полагане в нов гроб на нашия Спасител. При завръщането си в храма Плащаницата беше издигната на високо и всички присъстващи минаха под нея, прекланяйки главите и сърцата си и просейки от Бога прощение на своите грехове, заради които се наложи Христос да пострада до смърт. При пеене на възкресния тропар "Когато слезе при смъртта, Животе безсмъртни, тогава умъртви ада с блясъка на Божеството; а когато и умрелите възкреси от преизподнята, всички небесни сили викаха: Животодателю, Христе Боже наш, слава на Тебе!" духовниците внесоха светата Плащаница в светия олтар и след като обиколиха три пъти светия Престол, я положиха върху него.
Накрая епископ Яков благодари на нашия Господ Иисус Христос за това, че ни доведе до тези благодатни дни, в които стоим на прага на нашето спасение, когато Господ слиза в ада, за да изведе от там душите на праведниците и чрез Своето Възкресение ни дарува вечен живот. Архиереят благодари на богомолците за тяхната молитвена подкрепа и за това, че с делата си показаха, че са ученици Христови, спазвайки с благоприличие призивите на светата Църква. Той отчете, че нашите сърца не могат да стоят далече от Бога и затова се събрахме, щото да молим нашия Господ да спаси всички и да ни избави от всяко зло. Владиката припомни, че след Своята жертва Господ ни остави и Своето Тяло и Своята Кръв, та вкусвайки, ние да можем да достигнем до Него – нашия Изкупител. „Всичко е притихнало – завърши архиереят, - защото тялото на нашия Господ лежи безжизнено! Дори небесата са притихнали, ангелското войнство е притихнало, 
в очакване на най-великата вест, която небесната Църква е известила на земната – че Христос е възкръснал! Че Той чрез Своята смърт победи смъртта! Нека тази вечер да си отидем в домовете, да притихнем и ние в очакване на Възкресението на нашия Спасител, да молим чрез него да се разпръснат всички поднебесни сили, да се разпръснат всички болести! И така да победим и този невидим наш враг, който се мъчи да ни отдалечи от Бога“.
Накрая епископ Яков преподаде архипастирския благослов на митрополит Николай и от негово име благопожела нищо да не помрачава Възкресението на нашия Спасител.
"Днес виси на дърво Този, Който надвеси земята над водите; с венец от тръни се увенчава Този, Който е Цар на ангелите; в лъжлива багреница се облича Този, Който облича небето с облаци, плесница приема Този, Който в Йордан освободи Адам; с гвоздеи се приковава Женихът църковен; с копие се пробожда Синът на Дева. Покланяме се, Христе на Твоите страдания. Покланяме се, Христе на Твоите страдания. Покланяме се, Христе на Твоите страдания. Покажи ни и славното Твое Възкресение!" /15 антифон/
Един след друг духовниците прочитаха евангелските откъси, изобразяващи в сърцата на вярващите най-трагичните моменти от историята на човешкия род - богопредателството и Христовите страдания и кръстна смърт.
когато небето е притихнало, когато плътта на нашия Господ виси на кръста, да кажем: „Господи, чуй молитвата ни и помилвай всички онези, които страдат, които боледуват, които са в изпитания! Дай им сили, да могат да преборят това препятствие и помогни ни и разпръсни всяко зло, та да можем с мир и любов в сърцата си да пребъдем до свършека на света, прославяйки Твоето свято име!“. Епископ Яков завърши с призива в смирение да преклоним сърцата си и да сведем глави пред Разпятието и Христовата жертва и да не се помрачават сърцата и душите ни, изживявайки отново Неговото славно Възкресение.
В четвъртия ден от седмицата на Христовите страдания – Велики четвъртък, преди светата Литургия се полага отслужването на Светото тайнство Елеосвещение (маслосвет), предназначено за тежко болните чеда на светата Църква. В него болният получава от Бога благодатта на изцелението от душевните и телесни недъзи.
С благословението на митрополита в катедрален храм „Успение Богородично“ гр. Пазарджик Великият маслосвет беше отслужен от Константийския епископ Яков, викарен епископ на Пловдивския митрополит и архиерейски наместник на Пазарджик. С него съслужиха прот. Боян Кочев, енорийският свещеник в храма свещ. Спас Дичев и дякон Николай Ангелчов.
Владиката благодари на Бога, че прие нашата молитва за телесно, а най-вече за духовно здраве на всички ни, та дълголетно да славим на земята нашия небесен Отец. Той призова Лекаря на душите и телата да даде утеха и сили на болящите и страдащите в този момент, да ги укрепи в изпитанията, та станали от болничния одър, да могат и те заедно с нас да прославят милостивия Бог. Архиереят издигна молитвата си и към небесната Царица – Пресвета Богородица, както досега, така и занапред, да продължи да се моли за нас и с широко разтворения си покров да бди над град Пазарджик и над всички градове и села.