Сретение Господне – един от дванадесетте Господски и Богородични празници. Сретение от славянски език означава "среща" и на него се възпоменава четиридесетия ден от раждането на Господ Иисус Христос и срещатата му с праведния Симеон и Анна пророчица в Йерусалимсия храм. Оттук е останал и християнският обичай майката да носи детето си на 40-тия ден от рождението му в църквата.
На този ден Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави архиерейската света Литургия в митрополитския храм „Св. вмчца Марина” в град Пловдив. В съслужение с архиерея бяха: ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов, свещеноиконом Виктор Христев- епархийски духовен надзорник, протойерей Деян Стоенчев- духовен надзорник при Пловдивска митрополия , митрополитският протодякон Илиян Алексансдров, митрополитските дякони Младен Добрев и Ангел Ангелов, храмовото духовенство и свещеници от града.
Песнопоенията изпълни митрополитският хор „Св. апостол Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.
По време на светата Литургия след Великия вход владиката ръкоположи във втората степен на свещенството – презвитерската, дякон Младен Добрев. Митрополит Николай се обърна с напътствени думи, като каза: „Не всеки човек е призован да се срещне с Господа. Особено в призванието на Пастирското служение: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.” (Марк 8:34). Със словата на Спасителя Владиката напомни, че: „да си православен духовник в съвременното общество на бездуховността, означава и да го изживееш. Защото без тази Голгота и това кръстоносене, няма издигане до небето.”
На този ден деца и миряни пристъпиха към Светото Причастие.
В края на светата Литургия архиереят се обърна към събралите се в храма богомолци: „Всеки човек е Божий образ и подобие. Нашето общуване помежду ни е среща с Господа, с Божия образ и Божие подобие. Нека да благодарим на Всеподателя Бога за своите милости, които изобилно дарява на нас, грешните човеци. Нека да живеем благочестиво и праведно по примера на св. Симеон Богоприимец. Нека да прегърнем Господа Иисуса Христа, тъй както Симеон го прегърна в обятията на нашите сърца. И когато приближи свършекът на нашия живот, ние с радост да кажем: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, - светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля. ”Амин.”
Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитския протодякон Илиян Александров.
