На тържествена церемония по случай възстановяването на официалния празник на Пловдивския гарнизон – 4 юли, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи пред паметника на Гюро Михайлов в центъра на града панихида в памет на загиналите през през войните български войници и офицери. С архиерея съслужиха Знеполският епископ Арсений, викарий на Пловдивския митрополит и свещеноиконом Виктор Христев - епархийски духовен надзорник. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев. На церемонията присъстваха министърът на отбраната Николай Ненчев, бригаден генерал Явор Матеев, началник на Пловдивския гарнизон и командир на 68-а бригада „Специални сили”, областният управител Здравко Димитров, председателят на Общинския съвет на Пловдив Савина Петкова, войници от близките поделения, представители на администрацията, много граждани и общественици.
Негово Високопреосвещнество Пловдивският митрополит Николай се обърна към многобройните гости на събитието с думите:
„Днес празнуваме празника на Пловдивския военен гарнизон. Това не е личен празник. Това е празник на всеки, който почита и който уважава българските войни. Това е празник, който насочва мислите ни в миналото – героичното минало на христолюбивото войнство. Празник, който прави равносметка за настоящето и насочва поглед към бъдещето. И в делник, и в празник, българският воин бди на своя пост. И в съня си българският воин е бодър. Затова ние празнуваме заедно с вас. Подобава в този ден да отправим молитва за вечен и блажен покой на всички български войни, които в изпълнение на своя свещен дълг към вярата православна и към милото Отечество България отдадоха живота си и положиха душите си за вярата, свободата и независимостта на България. Благодаря на г-н ген. Матеев за любезната покана, отправена към мен, към Светата Българска православна църква, да бъдем съучастници в този празник. Българска православна църква скъпо оценява всичко, което гарантира мира, целостта, независимостта, благоденствието на благочестивия ни народ и на скъпото ни Отечество – Република България. Българската православна църква никога не е преставала да се моли за българското войнство. Всемогъщият Бог да дари със здраве, бодрост, сили , мъжество, храброст христолюбивото ни войнство. Прекланяме се пред подвига на вашето служение и преподаваме Божието благословение за благоденствие, мир и душевно спасение на всички. Бог да пази България и българското христолюбиво войнство .”
На 4 юли се навършиха 103 години от тежкото и кръвопопролитно, но победно сражение при Криволак през Междусъюзническата война. На 21 и 22 юни 1913 г - 3 и 4 юли по нов стил – полковете на Втора тракийска дивизия, дислолицирана в мирно време в Пловдив, удържат блестяща победа и предотвратяват планираното настъпление на сърби и гърци към София. В сраженията тракийци дават над 2000 жертви. Датата 4 юли от 1915 до 1944 г. е официален празник на Пловдивския гарнизон. На този ден е имало множество чествания и тържества, както и военен парад по главната улица на града, отменени след 1944 г. Възстановеният след 70 – годишно прекъсване официален празник бе повод не само да си припомним неувяхващата бойна слава на България, спечелена в блестяща победа като тази при Криволак, но и да поменем в молитвите си онези знайни и незнайни български герои, отдали силите, здравето и дори живота си за своята Родина.
След края на церемонията представителни части от поделенията в Пловдивския гарнизон преминаха по главната пешеходна улица в центъра на Пловдив, предвождани от военен оркестър. Възстановеният празник завърши с проверка и празнична заря на площад „Централен”.
Втора неделя след Петдесетница – на Всички български светии – е един от най-важните и значими за нас като българи църковни празници. На този ден почитаме и отдаваме слава на делата, подвига или мъченическата смърт на тези наши сънародници, които предстоят пред Божия престол, непоколебимо съхранили своята вяра в Христа през бурните, страшни и тъмни времена и епохи, с които е изпълнена историята ни.
На 2 юли Църквата чества паметта на св. Йоан, архиепископ Шанхайски и Сан-Франциски Чудотворец - един от най-великите наши съвременници, удивителен пример за милосърдие и любов към всички бедни, бездомни, болни и страдащи, независимо от тяхната вяра и националност. Прекарал целия си живот в пост и гореща молитва, служил всеки ден света Литургия, за него св. Николай Велимирович казва, че е жив светец.
