Новини

ОБРЪЩЕНИЕ на Пловдивския митрополит Николай към клира и миряните на Пловдивска епархия

 

     Обични в Господа братя и сестри, mitropolit Nikolai potret

  В деня на Съединението, докато от всички медии се лееше колко трябва да сме единни, аз се замислих по темата за „царските имоти”. И реших, че трябва да кажа няколко думи по този въпрос, защото според мен той  вече става критично важен, както за държавата, така и за църквата. Всички сме свидетели на една срамна картина: от няколко години българската държава съди българския държавен глава – Негово Величество Царя на българите Симеон Втори. Съди го за собствеността върху определени имоти. Думата „срам” е мека. То е позор! Бих отишъл дори още по-далече – това е престъпление срещу държавата. Питам се никой ли не разбира, че чрез тези съдебни процеси се профанизират сакрални неща? Взривява се авторитета на институциите? Извършва се демонтиране на държавността?

 Когато идеята, че имуществата на царското семейство трябва да бъдат отново национализирани, се повдигна за първи път, се надявах, че тя бързо ще бъде забравена, поради очевидното си противоречие със закона, с морала и с държавническия разум. После, когато започнаха процесите, се надявах, че българските съдилища просто ще прекратят делата на държавата срещу нейния бивш държавния глава и чрез решенията си ще влеят малко мъдрост и разум на въпросната държава. Като й кажат, че не може тя, държавата, да съди сама себе си. Напусто съм се надявал! Потвърди се нещо, което отдавна съм установил, а именно, че има въпроси, които в никакъв случай не бива да бъдат отнасяни до съд. Когато един държавнически въпрос бъде отнесен до съд, той вместо да се реши може да се задълбочи. Въпросът с „царските имоти”, предаден на съд, създава криза. Тези, които са дали съвета държавата да съди бившия си държавен глава не може да не са знаели това. И стигам до извода, че тук не се касае нито за обичайна завист, нито за неразбиране на правото, а за системно действие. Системно действие, чиято крайна цел е да бъдат дискредитирани определени ценности, които са от свещен, сакрален порядък. Да бъдат омърсени, оплюти и обругани ключови елементи на националната ни идентичност. Да бъдат смачкани и елиминирани цели части от националната ни история, облъхнати от трагедии, но и от слава. Да бъдат остранени носещи колони на държавността. Ако това е така, а аз мисля, че е така, то Църквата не бива да стои безучастна. Защото тя има същия проблем.

  Всички сте свидетели на медийната кампания, която беше водена години наред срещу Българската Православна Църква. Помните ли какъв беше нейният водещ мотив? Имоти! Прословутите църковни имоти! Как църквата била най-големия собственик на имоти в страната, как не ги стопанисвала, как ги злоупотребявала и прочие и прочие. Години наред българското общество беше облъчвано с темата за „църковните имоти”. Цялото това упражнение, според мен, имаше една конкретна цел. Да бъде подготвено общественото мнение за национализация на определени църковни имущества и  особено на няколко знакови храма. На първо място – Патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски”! Твърдя това, защото го показаха последвалите събития. Актът за одържавяване на „Свети Александър Невски” беше приготвен и само трябваше да бъде подписан. Уж, за да бъдел „спасен”. А всъщност, за да бъде този централен патриаршески храм на българския православен народ десакрализиран, осквернен и завинаги лишен от Божието присъствие. След това щеше да бъде много лесно да бъдат обявени за държавна собственост всички църкви – паметници на културата, да бъдат превърнати в музеи с почивен ден в неделя, Българската Православна Църква да бъде затруднена до степен да бъде вкарана в подземията, а българският народ в огромното си мнозинство да бъде лишен от достъп до Светите Тайнства и до Божията благодат. Тезата, че за обществото е по-добре църковните имоти да станат държавни беше претекст за нанасяне на тежък удар срещу Богоустановената институция. Разбира се, Православната Църква не може да бъде разрушена. Тя ще съществува до края на времената и дори нейните врагове знаят това. Но, бидейки лишена, не от „имоти”, а от материалните си символи, нейната духовна мисия би била сериозно затруднена и мнозина не биха получили утеха и спасение. Целта, прочее, бяха душите на българите, които души трябваше да бъдат обезверени, осквернени и погубени. Да бъдат върнати към езичеството и несвободата, за да могат да бъдат „по-лесно управлявани”. Бях убеден, че ако храмът „Св. Александър Невски” беше одържавен, то това би било началото на края на Третата българска държава. Слава на Бога, планът не сполучи! Бедата беше предотвратена, благодарение на силата на Църквата, подкрепата на верния православен народ и на намесата на някои представители на висши държавни институции, които прозряха, че стабилността на институцията Църква е от критично важно значение за стабилността на институцията Държава. Но и защото Църквата заяви велегласно, че църковните имоти НЕ СЕ ПРОДАВАТ! Да, те са собственост на църквата, но са неотчуждими. За тях светското вещно право не важи!

  Днес имам натрапчивото усещане, че спорът за така наречените „царски имоти” има същата идеологическа крайна цел. Да се десакрализира, омърси и отстрани другата носеща колона на нашето общество – идеята за държавността и разбирането за нейния непреходен характер. Работата е там, че Църквата и Държавата имат един и същи източник. Господ Иисус Христос е глава на Църквата и Цар на Царете. Той е източникът на справедливостта, мира и на правилния земен порядък. Понеже произлизат от този общ Източник, както Църквата, в своята цялост, така от гледна точка на църковното учение и носителите на държавната власт имат сакрален характер. Тази идея много ясно е изразена в Търновската Конституция, където изрично са казани две неща. Че „Българското Царство от църковна страна се подчинява на духовната власт на Българската Църква”. И, че „Лицето на Царя е свещено и неприкосновено”. Това са записали нашите отци-учредители, единодушно, нищо, че и те са се делели на либерали и консерватори. Отците-учредители са знаели нещо, което ние сме забравили. Те са знаели, че вярата одухотворява държавата и придава легитимност на държавната власт. Че държавната власт стабилизира самата държава, ако и когато има разбирането, че произлиза от Бога. Че неприкосновеността на символите на държавната власт гарантира неприкосновеността на държавата. Че отричането на свещения характер на държавната власт къса връзката между държавата и Бога и я прави зависима от поднебесните стихии. И, че накърняването на неприкосновеността на свещената държавна власт дава знак на всички поднебесни сили, че и самата държава вече не е неприкосновена, а е свободна да стане тяхна плячка.

  Ясно е защо определени лица много настояваха да бъдат национализирани определени  църковни имоти. За да бъдат те десакрализирани и превърнати в предмет на покупко-продажба. Нека сега попитаме, а защо са й на държавата царските имоти? Нима са й малко резиденците? Или смятаме, че така те по-добре ще бъдат запазени „за обществото”? Те и църковните имоти, воглаве със „Св. Александър Невски” искаха да запазят, уж „за обществото”. Следвайки логиката, по която се случват нещата у нас, смятам, че тези които настояват държавата да „си върне” така наречените царски имоти и натискат правителството да води дела срещу царя имат същата цел: тези имущества да бъдат десакрализирани и впоследствие, като бонус за победителите, да бъдат превърнати в предмет на покупко-продажба. Кажете ми, кое българската държава не е продала, че да не може да продаде църковни имоти или имоти, собственост на Короната? Ако да би била българската държава собственик на манастир, кажете ми кой светски закон би спрял едно правителство, доминирано от атеисти, да не го продаде за хотел? Кой закон спира българската държава, ако да би станала собственик на двореца „Врана” да не го продаде на богата фирма от близкия или далечния Изток, за да може тя да се разпорежда в България, удобно настанена в дома на българските царе?

  Ще каже някой, че това е личен въпрос. Не, не е личен въпрос! Държавен въпрос е. Въпрос на държавността. Винаги съм защитавал Църквата и държавността. В случая защитавам държавността. Защитавам принцип. Цар Симеон Втори, впрочем, също винаги е защитавал основните начала и прлинципите. Когато носеше отговорността за ръководството на държавата той помогна да се преодолее разкола и да се възстанови единството на Българската Православна Църква. Симеон Втори даде своята подкрепа и при опитите за разрешаване на цитирания казус с Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”. Царят беше единственият държавник, който стоя до мен в манастира „Св.св. Кирик и Юлита”, когато трябваше да се защитят правата на Православната църква върху тази света обител, срещу хора, които и до ден днешен не са се отказали да се опитат да го изнесат на публична продан и да го превърнат в пари. Той винаги е разбирал, че когато е застрашена вярата е застрашена държавността. Църквата също разбира кога една заплаха срещу държавността е заплаха – индиректна или директна –  срещу вярата. Случаят с така наречените „царски имоти” е такъв. Става дума за десакрализиране. За дискредитиране и омърсяване на свещеното. В единия случай на вярата. В другия случай на държавността. На двата стълба на обществото. Падне ли единият, ще падне и другият. Държавността, в лицето на Симеон Втори, направи всичко по силите си, за да укрепи вярата. Църквата, от своя страна е призвана всякога да вдигне глас, когато е застрашена държавността.  

  И в случая с „църковните”, и в случая с „царските” имоти българската държава е изправена пред един и същи въпрос: има ли за нея неща, които са свещени и неприкосновени? По отношение на църковните сгради държавата напоследък започна да проявява такова разбиране. По отношение на „царските имоти” – не. За последен път ще кажа: дворецът „Врана”, дворецът „Царска Бистрица” и други не са някакви обикновени сгради, а са материални символи на непреходната българска държавност. Убеден съм, че казусът с царските имоти има мъдро решение, което държи сметка едновременно за техния исторически статут, за техния свещен характер, което означава, че те са неотчуждими, но и за факта, че са лична собственост на българското царско семейство. От тези, които са на върха на държавата в момента, зависи дали ще го намерят. Но, трябва да е ясно, че въпросът е симптоматичен и е изпитание за държавата, което сам Бог ни изпраща. От това как властта в крайна сметка ще го реши ще се види дали държавата е в състояние да прогледне отвъд материалното? Дали е наясно, че авторитетът не се крепи върху броят на притежаваните имоти, върху силата да заграбиш чуждото и да оскверниш святото, а върху спазването на свещените начала? Моля се Бог да даде мъдрост на онези, от които зависи, за да спрат излагащите ги съдебни процеси и да сложат край на тази агония на българската държавност. Нека в заключение ми бъде позволено да припомня правилото: „Не правете другиму това, което не искате да ви направят на вас.” Като за представителите на „политическия елит” ще го перефразирам така: не рушете държавността и нейните символи, защото друга опора вие нямате!

  Бог да пази България!

  7.9.2018г.

  Гр. Пловдив

Благодарствен молебен по случай 133 години от Съединението на България

 

     dsc 6208На 6-ти септември по случай 133-та годишнина от Съединението на Княжество България и Източна Румелия и официалния празник на град Пловдив, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи благодарствен молебен в катедралния храм „Успение Богородично”, в съслужение с викарният епископ Арсений, ставрофорен свещеноиконом  Тодор Хаджиев – протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом  Добромир Костов - епархийски духовен надзорник, свещеноиконом Деян Стоенчев, духовен надзорник при митролията, и свещеници от града. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев dsc 6421
 
  На молебена присъстваха, г-жа Цвета Караянчева Председател на 44-то Народното събрание на РБ, заместник-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов, областният управител на Пловдив г-н Здравко Димитров, кметът на града г-н Иван Тотев, председателят на общинския съвет г-жа Савина Петкова, районните кметове, бригаден генерал Явор Матеев, командир на 68-а бригада „Специални сили” и началник на Пловдивския гарнизон, директор на МВР Пловдив старши комисар Атанас Илков, народни представители и миряни.
 
  В края на молебното пение Негово Високопреосвещенство митрополит Николай поздрави всички с празника на Съединението, като отправи архипастриски благослов и молитвени пожелания да пребъде скъпото ни Отчество и благочестивият български народ в свобода, в единство и независимост, в благоденствие и мир под покрова Бога Всевишний. 

Пловдивският митрополит Николай бе удостоен със званието почетен гражданин на град Сопот.

 

    dsc 5813 По повод 15 години от обявяването на град Сопот и Анево за самостоятелна община на 5 септември в храм „Св. св. Петър и Павел”, в град Сопот Негово Високопреосвещенство митрополит Николай отслужи молебен за благоденствието на жителите на общината. С владиката съслужиха Знеполският епископ Арсений, свещеноиконом Марко Марков, архиерейски наместник на Карловска духовна околия и свещеници от околията.
На молебена присъстваха областният управител на Област Пловдив г-н Здравко Димитров, кметът на Община Сопот г-н Деян Дойнов, бригаден генерал Пламен Йорданов, командир на 61-ва стрямска механизирана бригада Карлово, бригаден генерал Явор Матеев, командир на 68-а бригада специални сили, представители на общинската власт и множество миряни. dsc 6015
  
  По-късно на тържествено заседание на Общинския съвет бе прочетено решение, с което се удостоява Негово Високопреосвещенство митрополит Николай със званието почетен гражданин на град Сопот. Председателят на Общинския съвет на Сопот г-жа Мариана Кацарова в присъствието на общинските съветници, кметът на града, Областният управител, духовенството и препълнената с граждани зала прочете решението за удостояване с почетно звание, и връчи на митрополит Николай символичния ключ на града и синя лента с герба на общината - отличителните знаци, които се връчват на удостоените почитни граждани. 
 
 dsc 6062 В благодарственото си слово към общинския съвет и кмета на града  Негово Високопреосвещенство изтъкна, казвайки:  „Гражданите на Сопот дават това отличие на Българската православна църква като цяло и само от тази позиция мога да го приема. Ако градът Сопот– е решил да даде такова отличие на духовник, то то следва да бъде разбирано като дадено именно на светата ни Църква като цяло. Защото само тя, Църквата, като съвършена и безгрешна, може да го приеме. Ние, смирените нейни представители, които нерядко грешим, нямаме право да се закичваме с такава почест. Аз просто се оказах на мястото на пловдивските митрополити, в момента, в който вие – предстоятелите на град Сопот – осенени от идея, която е много висша и значима, решихте да направите този акт на зачитане и уважаение на вярата и духовността.    Почитта се дължи вам за високото християнско и родолюбиво съзнание. С този знак вие отличавате своя град. Отличавате и себе си, защото показвате, че сте достойни българи, които съзнават значението на Светата Православна Църква за благоденствието и спасението на благочестивия ни народ. Хора, които заслужават и ще имат в ответ и нашето дълбоко и искрено уважение. Бог да ви пази и да пази и закриля Богоспасаемият град Сопот.“

 

Празник на светите Пловдивски мъченици

 

   dsc 4630  На 20 август Светата Църква  прославя паметта  на светите 38 мъченици Пловдивски и пострадалите с тях свети мъченици Севериан, Мемнон и Дионисий Станимашки.

  С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Преосвещеният Знеполски епископ Арсений възглави архиерейската света Литургия в храм „Св. св. Константин и Елена” в Старинния град в Пловдив.  

  Храмът е построен на лобното място, на което светите страстотерпци били безпощадно изтезавани заради спасителната Христова вяра и екзекутирани през 304г. dsc 4545

  С архиерея в светата Литургия съслужиха: свещеноиконом  Петър Хубенов - председател на храм „Св. св. Константин и Елена”, храмовото духовенство, свещеници от града и митрополитският протодякон Илиян Александров.

  Песнопенията изпълниха митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев и празничният певец при храма Тянко Николов.

  В края на богослужението епископ Арсений поздрави и преподаде на всички присъстващи архипастирския  благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай.

 

Храмов празник в Пловдив на Успение на преп. Йоан Рилски Чудотворец

 

     dsc 4169  На 18 август Църквата прославя блаженото Успение на преподобния Йоан Рилски Чудотворец - небесния покровител на българския народ, заради чиито равноангелен живот и подвиг бе удостоен от Бога да се причисли към сонма  на светиите. Небеснопросиялият препоподобен и богоносен наш отец се преставя на Господа на 18 август 946 г., а неговите мощи благословят и до днес цяла България и благочестивия ни народ.

  С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Преосвещеният Знеполски епископ Арсений  възглави архиерейската света Литургия в храм „Св. Иван Рилски”, град Пловдив. dsc 4485

  С викарния епископ съслужиха: свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Кристиян Садаков - председател на храма, храмовото духовенство, свещеници от други пловдивски храмове и митрополитският дякон Ангел Ангелов. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм”.

  dsc 4417 Боголюбиви миряни дойдоха в Дома Господен на неговия храмов празник, за да почетат паметта на дивния Божи угодник, подвижник, постник, молитвеник и Чудотворец -  преподобния  Йоан Рилски.  Те отправиха искрени молитви към великия български светец, просейки неговото благодатно застъпничество пред Всеподателя Бога.

  С голяма духовна радост всички изповядаха „Символа на вярата” и казаха Господнята молитва „Отче наш...”,  други пристъпиха с вяра и любов към Светите Тайни Христови.

  В края на духовното тържество Знеполският епископ Арсений поздрави всички с празника и преподаде на миряните архипастирския благослов от името на митрополит Николай, и пожела по молитвите на светия небесен покровител и чудотворец преподобния Йоан Рилски - Бог да ни укрепи в своето дело като християни, изповядвайки в чистота, неотклонно вървейки по пътя на светата православна вяра, така както ни е завещал свети Йоан Рилски в своя завет.