Светата Православна църква е установила в първите четири дни от Великия пост да бъде прочетен на части Великият покаен канон, съставен от свети Андрей Критски. В сряда на Петата седмица от поста се отслужва Малко повечерие, през време на което канонът се прочита изцяло.
На 2 април с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай последованието беше възглавено от Белоградчишкия епископ Поликарп – първи викарий на митрополита, в митрополитския храм „Св. вмчца Марина“ в Пловдив.

В съслужение с архиерея бяха: архимандрит Максим - епархийски духовен надзорник, архимандрит Петър - клирик на Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев - протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом, Деян Стоенчев - духовен надзорник, ставрофорен свещеноиконом Роман Арнаучков, свещеноиконом Виктор Христев, свещеноиконом Еленко Йосифов, протойерей Евгени Михайлов, митрополитските протодякон Илиян Александров и дякон Калоян Миндев.

Песнопенията изпълниха митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев и сборен състав от пловдивските църковни хорове с диригент г-жа Росица Димова.

Затрогващите покайни слова, съставени от свети Андрей Критски, отново събраха вярващите за молитва в Божия дом. Духовниците поред четяха стиховете на последованието, а всички отпяваха припевите, викайки към Твореца: „Помилуй ме, Боже, помилуй ме!“. Накрая верните християни се поклониха пред иконата на Спасителя, просейки от Него прошка за своите прегрешения.

В края на повечерието Преосвещеният епископ Поликарп се обърна към миряните с вдъхновено слово, в което изтъкна дълбокия смисъл на канона на Св. Андрей Критски, който ни подтиква към духовна промяна, която можем да постигнем чрез Светата църква в тайнството покаяние.

Първият викарий преподаде на всички архипастирския поздрав и благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай.

Снимки

  На 28 март с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Белоградчишкият епископ Поликарп - първи викарий на митрополита, отслужи Малко повечерие с канон към Пресвета Богородица с четвъртата част от Богородичния акатист в катедралния храм „Успение Богородично“ в Пазарджик.

Преди началото на богослужбата тържествено бе внесена в храма Чудотворната икона на Божията Майка „Златна ябълка“, която бе посрещната с камбанен звън и благоговеен трепет от стеклите се боголюбиви християни.

В съслужение с епископа бяха: ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев - протосингел на Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Деян Стоенчев - духовен надзорник, свещеноиконом Боян Кочев - архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия и председател на храма, протойерей Ангел Ангелов - духовен надзорник, свещеници от града и околията, митрополитските протодякон Илиян Александров и дякон Калоян Миндев.

Пред Чудотворния образ на Божията Майка "Златна ябълка" красивите песнопения на Богородичния канон бяха изпълнени антифонно от духовниците и митрополитския хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

В храма, посветен на Божията Майка, епископ Поликарп прочете четвъртата статия от Богородичния акатист.

Верният Божи народ отново застана пред чудотворния образ на Света Богородица “Златна ябълка” и с хвалебни песнопения призова на помощ майчината й закрила.
Сред присъстващите бяха: кметът на Пазарджик г-н Петър Куленски, областният управител на Пазарджишка област г-жа Валентина Кайтазова и кметът на град Септември г-жа Васка Рачева.

В края на богослужението Белоградчишкият епископ Поликарп се обърна с вдъхновено слово за величието на Пречистата Дева, която прие в себе си непостижимата тайна на Боговъплъщението.

Първият викарий преподаде на всички архипастирския поздрав и благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай.

Поклонението пред Чудотворната икона на Света Богородица "Златна ябълка" в храма продължи до късно вечерта.

Снимки

  На 25-ия ден от месец март година след година Църквата изживява това велико в историята на човечеството събитие, поставящо началото на нашето спасение – зачеването в девствената утроба на непозналата мъж Мария на Спасителя на човешкия род – Господ Иисус Христос.

На този ден по покана на Негово Високопреосвещенство митрополита на Калаврита и Егиалиа Йероним, Високопреосвещеният Пловдивски митрополит Николай възглави архиерейска света Литургия в историческия манастир "Успение Богородично" в Св. Лавра в Калаврита.

В съслужение с Владиката бяха: Високопреосвещените митрополити: на Калаврита и Егиалия Йероним, на Арта Калиник, на островите Лимнос и Св. Евстратий Йеротей III, Преосвещеният Корницийски епископ Хризант, архимандрит Максим - епархийски духовен надзорник на Пловдивска митрополия, архимандрит Йероним - протосингел на митрополит Йеротей, архимандрит Евсевий - игумен на манастира Св. Лавра (Агия Лавра), архимандрит Калиник - игумен на манастира “Голямата пещера” (Мега Спилео) и духовници от митрополията на Калаврита и Егиалия.

Стотици миряни бяха дошли на празника в манастирския храм, за да потърсят благодатната закрила на Божията Майка.

По време на причастния канон за празника Благовещение проповядва митрополитът на Арта Калиник.

В края на богослужението митрополит Йеротей се обърна към Божия народ с вдъхновено слово, като изказа и благодарност на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай за това че е приел искрената братска покана да възглави светата литургия, за духовната радост и засвидетелстваната братска обич в Христа.

От своя страна, митрополит Николай също благодари за любезната братска покана и топлото гостоприемство, оказано от Владика Йероним към всички.

По-късно беше отслужен и благодарствен молебен пред стария храм на манастира от митрополита на Арта Калиник в съмолитстване с другите архиереи.

Благовещение е национален празник на Гърция. На този ден през 1821 г. в манастира Св. Лавра митрополит Герман Патренски освещава началото на въстанието, станало известно като Гръцка война за независимост.

Светата Лавра е един от най-старинните манастири в Пелопонес - основан е в 961 г. Светата обител е опожарена в 1585 г., малко по-късно е възстановена наново и изографисана до 1645 г.

Манастирът търпи големи изпитания през 1715 г., а през 1826 г. е изгорен от армията на Ибрахим паша. През 1828 г. Св. Лавра отново е възстановена с издигната базилика с купол, но през 1844 г. е разрушена от земетресение. През 1850 г. след създаването на независима Гърция манастирът е изграден отново.

Снимки