„Избран от Бога и пречуден по живот, преподобни Иване! Ти от малък си обикнал Христа и към Него по тесния път си шествувал. Така че, заради твоите велики подвизи и сълзи, Господ те обогати с дарованията на Светия Дух. И понеже имаш голямо дръзновение пред Света Троица, ние те ублажаваме и ти се молим: освободи ни от всички беди, та да ти зовем: радвай се, преподобни Иване, Рилски Чудотворче, славо и радосте наша!“ /Акатист на свети Йоан Рилски/

На 19-и октомври Светата Православна Църква чества най-ярката звезда от небосклона на Божиите светии, просияли от българския род – преподобния наш отец Йоан Рилски Чудотворец. На този ден своя храмов празник отбеляза едноименния параклис, изграден в северозападната част на храм „Св. Георги“ в гр. Пазарджик.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай за празника беше отслужена Архиерейска света Литургия от Константийския епископ Яков, викарий на митрополита и архиерейски наместник на Пазарджик. В съслужение с него бяха прот. Боян Кочев, секретар на Пазарджишка духовна околия, председателят на храма прот. Петко Еленкин и дякон Николай Ангелчов. Молитвено участие в службата взе енорийският свещеник прот. Манчо Манчев.

След отслужването на утренното последование в централния храм, всички се отправиха към параклиса, посветен на небесния покровител на Родината ни, където в единомислие издигнаха своите сърца с благодарност към Бога и Неговия угодник – свети Йоан.

По време на причастния беше прочетена проповед върху подвига на светеца и неговата нестихваща закрила за българския род.

След божествената Литургия епископ Яков се обърна към вярващите със слово за житието на светеца, когото българите от родните му места хилядолетия наред носят толкова близо до сърцата си, че и до днес го наричат с простичкото и чистосърдечно „Отчето“. Той помоли дивния Божи угодник всякога да ни пази от нападенията на лукавия, които той в своя живот нееднократно отблъскваше, да бди над нашите семейства и над нашите деца, като призова винаги в сърцата ни да гори заветът на светеца и следвайки го, да напредваме в богопознание и добродетел.

Накрая владиката преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай над председателя на храма и над всички присъстващи.

От името на църковното настоятелство и енориашите отец Петко поднесе на архиерея букет с цветя, засвидетелствайки своята и на пасомите благодарност и признателност към неуморните трудове на нашия архиерейски наместник, с които той води Христовото стадо по благодатния и спасителен път към Царството Небесно.

Празникът завърши с многолетствие, което бе изпято от всички присъстващи, след което епископ Яков лично раздаде нафората и благослови верните християни.

1. Ваше Високопреосвещенство, защо вие, възпитаникът на Московската духовна академия, архиереят, когото някои смятат за проводник на Руската църква у нас, отказахте да участвате в приема на делегацията, водена от Волоколамския митрополит Иларион?

  - Предполагам няма да е лесно, но тези, които ме смятат за проводник на нечии интереси, ще трябва да приемат, че не съм. Намирам за изключително обидно български архиереи да бъдат набеждавани, че са проводници на интереси различни от интересите на Светата православна църква и православното изпълнение в България. Винаги в служението си съм се стремял по съвест да отстоявам православната ни вяра и да защитавам достойнството на Българската патриаршия. За жалост, поради насадени комплекси в част от обществото ни, това понякога се оказва доста самотно занимание.

2. Уместно ли е да се оказва прекалено уважение към руски митрополити в условията на скандала с Украинската църква?

   - Уважение ние сме оказвали и оказваме на всеки архиерей от друга поместна православна църква, посетил България. В зависимост от контекста, обаче, понякога прекалената демонстрация на внимание може да бъде контрапродуктивна. Бих казал същото и на нашите събратя от други поместни църкви. Прекаленото внимание, което те демонстративно оказват на някои български митрополити не прави услуга нито на тези митрополити, нито на БПЦ, нито на съответната друга църква. Политиката „разделяй и владей“ е имперска политика, която в църквата прави неприятно впечатление. 

3. Смятате ли, че враждата между Руската и Украинската църква могат да се пренесат и в БПЦ?

   - Където има любов не може да има вражда. Сред православните архиереи, а и сред православните народи може да има само и единствено дискусии за това как по-добре и в пълнота да се изпълнява Божията воля, за това, което е добро за църквата, но не и вражда.

4. Кое ви притеснява в този спор?

   - Ще ви кажа направо. Притеснява ме това, че във въпросите за автокефалията започнаха да играят роля съображения от политически и геополитически характер, като грижата за спасението на душите и за порядъка в църквата сякаш остава на по-заден план. Ако Руската православна църква беше откликнала на въжделенията на православния народ в Украйна да има своя самостоятелна йерархия и беше дарувала автокефалия, сега щеше да е църква-майка и нямаше да водим този разговор. Раждането на дете е болезнено, но майката преодолява болката, защото се радва, че създава нов живот. И обича детето си. Същото е и когато една църква трябва да роди своя рожба – автокефална църква, когато има канонични основания за това. Може да е болезнено, но не може майката да не желае да роди детето, което е тръгнало да се отделя от тялото й и и да не го обича. То винаги ще е нейно дете и ще й е признателно. Нима е толкова трудно да се разбере това?

5. Как ще коментирате реакцията на четиримата митрополити Гавриил, Йоан, Серафим и Даниил срещу вашето отворено писмо?

   - Не мога да коментирам. Уважавам тяхното мнение и изразените от тях съображения. Смятам, че е за доброто на църквата някои разговори да се случват и да се провеждат в по-широк, отколкото в по-тесен кръг. Надявам се, че това не е грях.  

6. По думите им писмото ви е предизвикало смущение и недоумение сред църковното общество у нас. Съгласен ли сте с тях?

  - Ако те така смятат, значи имат някакви основания, които ще обсъдим заедно. Ако има смущение ще направим необходимото, за да го преодолеем. Но недоумение едва ли. Църковният народ знае за какво става дума.

7. Пак според четиримата митрополити при възникване на неясноти и недоумения мястото, където се разглеждат тези въпроси е Светият синод.

   - Въпроси, като този за автокефалията на църквата в Украйна не можем да затворим зад стените на Светия Синод, дори и да искаме. Светият Синод ще вземе решение по този и други подобни въпроси, спазвайки правилата на Светата Православна Църква, но дискусията преди това няма как да бъде ограничавана. Тя си върви сред православния народ и е по-добре да участваме активно в нея и дори да я насърчаваме, за да чуем мнението на народа, а и той да чуе мнението на архиереите си. Не забравяйте, че зад въпроса за автокефалията на църквата в Украйна стои въпросът за статута на църквата в Северна Македония. Както се реши първият, така ще се реши и вторият.

8. Смятате ли за уместно общуването с отворени писма между представители на висшия клир?

  - Моето писмо не е прецедент. Мои събратя вече се изказваха публично по т.нар. „украински въпрос”. Например през октомври 2018 г. Високопреосвещените митрополити Ловчански, Варнеско-Великопреславски и Видински публикуваха свое изявление, в което порицаха действията на Вселенския патриарх по отношение на Украйна и подкрепиха позицията на Руската църква. Това беше публично обяснение на техен отрицателен вот във връзка с  решението на Светия Синод въпросът да бъде обсъден задълбочено от нарочно създадена за целта комисия. През март тази година Видинският митрополит Даниил публикува открито писмо до Светия Синод, в което ни призоваваше да подкрепим позицията на Руската църква. Пак той през юни изпрати писмо до десетки митрополити в целия православен свят, през главата на Светия Синод, отново в подкрепа на руската позиция. Аз, за разлика от тях, в моето обяснение не заемам страна. Просто казах, че трябва да браним достойнството на Българската патриаршия и да се пазим да не създаваме впечатление, че сме „филиал” на други поместни църкви, на каквито обвинения се наслушахме достатъчно.

     По принцип, публичното обсъждане на значими за църквата въпроси е полезно и желателно. Трябва да знаете, че свободата на изразяване на мнения не е достижение на модерната демокрация, а е отколешен принцип в Православната църква. Дискусиите в нея доказват, че тя е жива църква. Колкото до „украинският въпрос”, Светият Синод ще се произнесе когато му дойде времето и аз вярвам, че решението ще бъде канонично издържано и достойно. И няма да е взето по ничие внушение, освен по внушението на Светия Дух.

„Благочестно да възпеем преподобната наша майка света Петка, защото тя, като изостави тленното в живота, а прие нетленното във вечността, стана свята застъпница за всички бедствуващи и изнемогващи от житейските злини. Поради това тя получи от Бога нетленна слава и благодат за чудеса“ (Кондак на св. Петка)

На 14-и октомври Светата Православна Църква чества една от най-почитаните от българския народ светици – преп. Параскева – Петка Търновска, наричана от народа Българска. Житието на светицата, произхождаща от български род, както и нейните посмъртни чудеса били вдъхновено описани от св. патриарх Евтимий, а от 1238 г. до падането  на България под турско робство светите й мощи почивали в църквата "Св. Петка Търновска" във Велико Търново. На този ден своя храмов празник отбеляза едноименната църква в град Пазарджик.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай за празника беше отслужена Архиерейска света Литургия от Константийския епископ Яков, викарий на митрополита и архиерейски наместник на Пазарджик. В съслужение с него бяха прот. Боян Кочев, секретар на Пазарджишка духовна околия, енорийският свещеник в храма прот. Димитър Христев и дякон Николай Ангелчов. Молитвено участие в службата взеха прот. Димитър Баташки, председател на храма, енорийският свещеник в него свещ. Сидер Димов, празничният свещ. Станоя Карамитров, председателят на храм „Св. арх. Михаил“ прот. Витан Йорданов, прот. Манчо Манчев, служащ в храм „Св. Георги“, свещ. Стоян Стоянов от храм „Св. св. Константин и Елена“ в гр. Пазарджик, прот. Заприн Филипов, председател на храм „Св. Рождество Богородично“ с. Гелеменово и свещ. Петър Баташки, председател на храм „Св. Атанасий“ с. Мало Конаре.

От рано храмът се изпълни с боголюбиви християни, които бързаха да принесат на светицата своите благодарности за нейната всегдашна помощ. Те с радост посрещнаха своя архиерейски наместник, дарявайки го с цветя.

Преди началото на литургията владиката отслужи чина на петохлебието и изпроси от Бога здраве и благоденствие на свещенослужителите, енориашите и гостите на храма. Всички изпяха песента на Света Богородица „Богородице Дево...“, а по време на светата богослужба с едно сърце и една уста припяваха заедно с певците литургичните песнопения и изповядаха Символа на нашата вяра и Господнята молитва „Отче наш...“.

В своята проповед в края на службата епископ Яков разказа житието на дивната Божия угодница и завърши: „Ние знаем, че в църковното календарче празникът на света Петка не е отбелязан с червени букви, а със звездичка. Ние, обаче, които се събрахме днес тук, сме почувствали нейната помощ. Особено вие, енориашите на този свят храм, посветен на нея, чувствате ден след ден небесната й закрила, молитвеното й ходатайство. Светицата чува молитвите на призоваващите я и ги принася пред лицето на Бога. Господ казва: „Който Мене прослави и Аз ще го прославя!“. Това, че целият православен свят чества нейната памет, показва колко много светицата е прославила Всеподателя Бога с делата си – със своята вяра, със своята молитва, с покаянието си, с подвизите си. Нека не просто се възхищаваме на живота и делата на света Петка, а да й подражаваме в добродетелите. Нека и ние ходим с вяра, нека вършим и добри дела. Да събудим в сърцето си тази вяра, да събудим надеждата и любовта, да премахнем омразата, лицемерието, лъжата, да изкореним злото и да изберем и тръгнем по благодатния и спасителен път, който ще ни отведе при света Петка и при нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Това ви пожелавам, братя и сестри! Да молим светицата да ни укрепява във вярата, надеждата и любовта, та и човеците, виждайки ни да вършим всички тези добродетели, да приемат Христос Бог в сърцето си. Тогава ще бъдем наистина християни не на думи, а на дело! Божието благословение, по молитвите на света Богородица и света Петка, да бъде над вас, над домовете и чедата ви! Нека Господ винаги да чува нашите молитви, да ни дава ум и разум, да облагородява сърцата ни и ги направи чисти от всяка сквернота и така да прославяме и ние нашия Небесен Отец и да служим с любов на нашите ближни“.

Накрая владиката преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай на всички присъстващи.

От името на църковното изпълнение при храма прот. Димитър Христев поднесе на епископ Яков прекрасна кошница с цветя и изказа своята, на своите събратя, на църковните настоятели и на енориашите благодарност за молитвите и благопожеланията на архиерея.

Празникът завърши с многолетствие, което бе изпято от всички присъстващи, след което епископ Яков лично раздаде нафората и благослови верните християни.